Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
16. Бог ме обезсърчи, и Вседържителят ме уплаши.
17. Защо не съм унищожен преди тая тъма, и Той не скри мрака от лицето ми!
Глава 24.
1. Защо не са скрити от Вседържителя времената, и ония, които Го знаят, не виждат дните Му?
2. Преместят межди, откарват стада и ги пасат у тях си;
3. от сираци отнемат осел, от вдовица вземат вол за залог;
4. сиромаси избутват от пътя, всички унижени на земята са принудени да се крият.
5. Ето, като диви осли в пустиня, излизат те по работата си, като стават рано за плячка; степта дава хляб за тях и за децата им;
6. жънат по чужди ниви, и берат грозде у нечестивеца;
7. нощуват голи без покрив и без облекло на студ;
8. биват мокрени от планински дъждове и, нямайки убежище, притискат се о скалата;
9. отделят сираче от гърди и вземат залог от сиромаха;
10. карат ги да ходят голи, без облекло, и гладните хранят с класове;
11. между стените изстискват маслинено масло, тъпчат в линове и жадуват.
12. В града човеците охкат, и душата на убиваните вика, и Бог не забранява това.
13. Между тях има врагове на светлината, не знаят пътищата й и не ходят по пътеките й.
14. На разсъмване става убиецът, убива сиромаха и нищия, а нощем е крадец.
15. И окото на прелюбодееца чака да се мръкне, думайки: ничие око няма да ме види, — и затуля лице.
16. В тъмнината се провират под къщите, които денем са си забележили; не познават светлина.
17. Защото за тях утринта е смъртна сянка, понеже те са запознати с ужасите на смъртната сянка.
18. Лек е такъв на водната повърхност, проклет е делът му на земята, и не гледа пътя по лозята.
19. Засуха и пек поглъщат снежната вода; тъй преизподнята — грешниците.
20. Нека го забрави утробата майчина; нека бъде сладък на червеите; нека за него помен не остане; нека се строши като дърво беззаконникът,
21. който угнетява бездетната, нераждалата, и на вдовица не прави добро.
22. Той и силните увлича със своята сила, той става, и никой не е уверен за живота си.
23. А Той му дава всичко за безопасност, и той на това се обляга и Неговите очи виждат техните пътища.
24. Вдигнаха се високо, — и ето, няма ги; падат и умират, както и всички, и, както върховете на класовете, се скършват.
25. Ако това не е тъй, — кой ще ме изобличи в лъжа и кой ще обърне в нищо речта ми?
Глава 25.
1. Отговори Вилдад Савхеец и рече:
2. власт и страх са у Него; Той твори мир в Своите висини!
3. Имат ли брой Неговите воинства? И върху кого не изгрява светлината Му?
4. И как може човек да бъде прав пред Бога, и как да бъде чист роденият от жена?
5. Ето, дори месечината, и тя не е светла, и звездите са нечисти пред очите Му.
6. Толкоз по-малко човек, който е червей, и син човешки, който е молец.
Глава 26.
1. Отговори Иов и рече:
2. как помогна ти на безсилния, поддържа мишцата на слабия!
3. Какъв съвет даде ти на немъдрия и как напълно обясни работата!
4. Кому говори тия думи, и чий дух излизаше из тебе?
5. Рефаимите треперят под водите, и под живеещите в тях.
6. Преизподнята е открита пред Него, и няма покривало за Авадона.
7. Прострял е Той север над празнотата, окачил е земята на нищо.
8. Той заключава водите в облаците Си, и облакът под тях се не разтваря.
9. Поставил е престола Си и е прострял над него Своя облак.
10. Прокарал е черта над водната повърхност, до предела между светлината и тъмата.
11. Стълбовете небесни треперят и се ужасяват от Неговите трясъци.
12. Със силата Си вълнува морето и с разума Си поразява дързостта му.
13. Неговият Дух е дал великолепието на небето; ръката Му е създала бързата скорпия.
14. Ето, това са части от пътищата Му; и колко малко сме слушали за Него! А кой може разумя гърма на Неговата мощ?
Глава 27.
1. Продължи Иов възвишената си реч и каза:
2. жив е Бог, Който ме лиши от съд, и Вседържителят, Който огорчи душата ми,
3. че, докле още диханието ми е в мене и духът Божий в ноздрите ми,
4. устата ми не ще проговорят неправда, и езикът ми не ще произнесе лъжа!
5. Далеч от мене да ви призная за справедливи; докле не умра, не ще отстъпя от своята непорочност.
6. Здраво държах правдата си и не ще я отпусна; не ще ме укори сърцето ми през всичките ми дни.
7. Врагът ми ще бъде като нечестивец, и въставащият против мене — като беззаконник.
8. Защото, каква надежда за лицемереца, когато Бог вземе, когато изтръгне душата му?
9. Ще чуе ли Бог вика му, кога го сполети беда?
10. Ще се утешава ли той с Вседържителя и ще призовава ли Бога във всяко време?
11. Ще ви явя, какво има в ръката Божия; не ще скрия, какво има у Вседържителя.